Удължаване на епидемичната обстановка – какво следва
Пет дни преди изтичането на срока на извънредната епидемична обстановка властите заговориха за удължаването ѝ. Това само по себе си не би променило сегашния ни начин на живот с разхлабени мерки по време на епидемията от коронавирус, но така правителството ще продължава да може да въвежда и/или връща ограничения, ако има скок на заразени в много нови огнища.
Министър-председателят Бойко Борисов и членовете на националния оперативен щаб ще обсъдят утре темата, съобщи БНР като се позова на източници от правителството. В това има логика, защото заседанията на Министерски съвет са в сряда и може решението да се очаква още през утрешния 10 юни.
Освен ако няма извънредно заседание на кабинета, утрешното би било последното преди изтичането на обявената извънредна епидемична обстановка на 14 юни.
Епидемичната обстановка се удължава с решение на правителството, както гласуваха депутатите в Народното събрание на 12 май. Основният аргумент за заменянето на извънредното положение (което беше в сила до 13 май) с извънредна епидемична обстановка беше да продължат да се въвеждат по-бързо допълнителни мерки за здравето.
По-рано днес главният държавен здравен инспектор и член на щаба доц. Ангел Кунчев обяви в Пловдив, че смята, че удължаване се налага заради многото заразени с COVID 19 в Доспат (засега 51 случая от работещите в цех за играчки), Сърница и Сливен. От думите му стана ясно, че като мотив за удължаване на извънредната епидемична обстановка са „граничните мерки“. Още за правилата за карантина – тук. Кой може да влиза в България – тук. Как се пътува в Европа – тук
„Ситуацията в Доспат е усложнена. Затова са необходими общи мерки, които да се провеждат едновременно във всички общини“, каза доц. Ангел Кунчев.
Само по себе си удължаването на извънредната епидемична обстановка единствено осигурява административна гъвкавост на правителството и здравните власти да въвеждат мерки. Конкретно какво можем и не можем да правим в условия на епидемия от коронавирус, се разписва в отделни нормативни актове: заповедите на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Според последните промени в Закона за здравето по предложение на главния държавен здравен инспектор министърът може със заповед да разпореди:
- Временни противоепидемични мерки на дадена територия, както и в цялата страна
- Задължителна изолация на заразени, нейната продължителност, както и задължителна карантина на контактните на заразените.
Мерки срещу разпространението на COVID-19 могат да въвеждат и местните власти (кметове и областни управители), както напр. в Доспат вече е задължително носенето на маски на закрито до второ нареждане.
И все пак новината за поисканото удължаване на извънредната епидемична обстановка вероятно за много хора е изненадваща, защото преди седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че иска до 15 юни да отпаднат всички мерки за COVID-19 с изключение на социалните, като напр. мярката 60/40. На 4 юни пък министър-председателят дойде на последния редовен брифинг на щаба за коронавируса и каза, че „не трябва всяко нещо да гледаме и да четем и да пишем буква по буква какво ще се случи“. Но и допълни, че с щаба следят данните за епидемията в страната и спрямо тях преценяват промените.
Списъкът с ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса в България вече не е дълъг, но все пак в него все още влизат: задължителното носене на маски на закрито, само възрастните над 60 г. могат да пазаруват от магазини и аптеки от 08.30 до 10.30 ч. сутринта, има забрана за влизането в България на чужденци от трети страни, както и задължителна 14-дневна карантина на влизащите в страната от някои европейски страни, театрите, кината и стадионите приемат ограничен брой посетители.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
