ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ БОРБАТА С COVID-19: ЕКСПРЕСНИ ОЦЕНКИ, ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

 СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА С COVID-19

Към настоящия момент няма достатъчно тестове за масов скрининг на населението,
които да позволят ефективно изолиране на болните и вирусоносителите. Тази
констатация е валидна не само за България, но и за страни, които са в много понапреднал стадий от икономическото си развитие. Поради тази причина единственият
възможен начин физически да се разделят здравите от болните е чрез въвеждане на
сериозни ограничителни мерки за разпространяване на заразата. В сферата на
икономиката това изисква затваряне на редица производствени предприятия, магазини,
хотели, ресторанти и др., което неизбежно води до задълбочаваща се икономическа
криза. Нещо повече, колкото по-продължителни и рестриктивни са ограничителните
мерки, толкова по-продължителна и дълбока ще е стопанската рецесия. Фигура 1 дава
нагледна представа за протичащите в момента процеси.
Засега единствените мерки по овладяване на заразата се свързват с т.нар. „социална
изолация“, изразяваща се в сериозни ограничения в ежедневния живот на хората.

 РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЗАРАЗАТА В БЪЛГАРИЯ

Въпреки че за новия вирус се говори от края на 2019 г., първият доказан случай на
заразен в България беше в началото на март. Независимо от сравнително късната поява
на вируса, някои от предпазните мерки, включително и създаването на специален щаб,
бяха взети преди това. Налагането на ограничителни мерки в по-кратко време , има
значително по-малко случаи на заразени и починали. В тази връзка трябва да се
подчертае, че България е една от страните в Европа, която най-бързо (само след 5 дни)
наложи извънредно положение. Вижда се също, че страни като Италия, Испания,
Франция, Германия, и особено Великобритания, доста се забавиха и разпространението
на заразата в тези страни протича с по-бързи темпове и с повече смъртни случаи.

 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЗАРАЗАТА

Уникалното в настоящата ситуация е, че в основата на задаващата се рецесия стои
уязвимостта на човешкия фактор. От тази гледна точка, може да се направи
предположението, че, що се отнася до съвкупното предлагане, секторите в
икономиката, където живият труд е доминиращ и се оказват услуги, които изискват
масов едновременен пряк контакт между обслужваща и обслужвана страна, вкл. в
транснационален аспект, се оказват по-силно засегнати (например национален и
международен туризъм, транспорт, търговия, части от здравеопазването, култура и
изкуство, спорт).

Секторите с висока степен на автоматизация, роботизация и
цифровизация имат капацитета да бъдат по-слабо засегнати от тази гледна точка, но
пък при редица от тях активността е уязвима от прекъсване на съответната
производствено-технологична верига (например в областта на автоиндустрията). Други
сектори могат бързо да се пренастроят и не би трябвало да усетят натиск от гледна
точка на предлагането (част от услугите, администрация и управление, образование).
Има обаче дейности и производства, които ще извлекат ползи (фармация, някои
сектори от хранителната промишленост, производство и търговия със стоки от първа
необходимост, производство на предпазни облекла и защитни средства). Всичко казано
дотук обаче се отнася само до предлагането, при това само до първия етап от рецесията.
Голяма част от предстоящите проблеми ще бъдат свързани не само с предлагането, но и
с търсенето.

Механизмът е пределно ясен – едно по-значително съкращаване на
работна ръка от най-застрашените сектори ще доведе до трайно потискане на
съвкупното търсене с вероятен вторичен ефект върху предлагането и последващ натиск
за ново съкращаване на още по-голям дял от работната сила. По този начин първичните
ефекти от намаленото търсене се възпроизвеждат и усилват в процеса на предлагането,
като допълнителен утежняващ в случая фактор е отвореността на българската
икономика. Без адекватна намеса (както от страна на държавата, така и от страна на
работодателите и синдикалните организации) се получава „омагьосан кръг“, излизането
от който става толкова по-трудно, колкото по-дълго се отлагат мерките, а рецесията
може бързо да прерасне в депресия.

 ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА СПРАВЯНЕ С ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ КРИЗАТА

• Инициативата SURE. Чрез новия инструмент ще бъдат осигурени до 100 млрд. евро
под формата на заеми за страните, които се нуждаят от тези средства, за да
гарантират, че работниците ще получават доход, а предприятията ще запазят
служителите си. SURE ще подкрепя схеми за намалено работно време и подобни
мерки, за да помогне на държавите-членки да запазят работни места и да защитят
наети служители и самонаети лица от риска да бъдат освободени от работа или да
загубят дохода си. Самонаети лица ще получат заместване на дохода с оглед на
настоящата извънредна ситуация.

• Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. В по-голямата част от
Европа е въведено социално дистанциране с цел забавяне на разпространението на
вируса и именно затова е важно хората, които разчитат на други хора за
удовлетворяване на най-основните си нужди, да не бъдат лишени от тази помощ. За

посрещането на това предизвикателство ще бъдат внесени изменения във Фонда за
европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица: по-специално ще се въведат
електронни ваучери, за да се намали рискът от зараза, и възможност за закупуване на
предпазни средства за лицата, които оказват помощ.
• Подкрепа за рибарите и земеделските стопани.
• Очакват се допълнителен набор от мерки за гарантиране, че земеделските стопани и
другите бенефициенти ще могат да получат необходимата им подкрепа от общата
селскостопанска политика.
• Пренасочване на всички фондове на политиката на сближаване за борба с
извънредната ситуация.
• Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и
Кохезионният фонд ще бъдат мобилизирани за справяне с последиците от кризата в
областта на общественото здраве. Ще бъдат възможни трансфери между фондовете,
както и между категориите региони и между целите на политиките. Отпадат
изискванията за съфинансиране.
• Инструментът за спешна подкрепа се насочва за подкрепа на лечебните заведения,
оборудване, подкрепа за извършване на масови тестове, медицински изследвания,
прилагане на нови лечения и производство, закупуване и разпределяне на ваксини в
целия ЕС. В инструмента за спешна подкрепа ще бъдат включени 3 млрд. евро, от
които 300 млн. евро ще бъдат предоставени на RescEU в подкрепа на общите запаси
от оборудване.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!